Негативният имидж на уличното изкуство е свързан с елементите на вандализъм, както и с огромното количество графити с липсата на художествена стойност. Наличието на редица практики за ограничаване на безразборната поява на графити като обявени локации за „легални графти“ и наемането на познати графити артисти към проекти за облагородяване на градски пространства е стъпка в правилната посока. Така се създава поле за изява и се формират по-високи критерии, но често подобни проекти не обхващат по-малките формати в графити практиките.
Strenity цели заличаването на оставащите негативни нагласи на публиката и прогресирането към по-мащабното приемане на градското изкуство чрез обвързването му със съвременни технологии.
Уличното изкуство в България възниква през последните десетилетия на XX век под влияние на западната култура, като постепенно се развива от графити субкултура в София до широко разпространена форма на градско изкуство. През годините то преминава от нелегални и алтернативни прояви към все по-голямо обществено признание, като намира място както в градската среда, така и в галерии, фестивали и обществени проекти. С навлизането на новите технологии и социалните мрежи уличното изкуство става по-достъпно, по-добре документирано и достига до значително по-широка аудитория.
Днес една от най-перспективните посоки за неговото развитие е интеграцията на обогатена реалност (AR), която съчетава физическите творби с дигитални елементи и създава нови възможности за взаимодействие между изкуството и публиката. Чрез сканиране на специални маркери или QR кодове зрителите могат да виждат анимации, триизмерни обекти и допълнително съдържание, което разширява художественото преживяване. Този подход не само обогатява градската среда, но и предоставя нови възможности за изява на млади творци.